Как да вдигнеш FPS на Windows, без да спираш процеси

Какво наистина променя кадрите

Пет настройки, всичките документирани от Microsoft, и нито една от тях не е магия. Заедно имат най-голямо значение на машина, която върши няколко неща наведнъж — тоест на нормален компютър с отворен браузър.

На спокойна машина, на която нищо друго не върви, очаквай много малко. Това не е провал на инструмента; просто е нямало какво да се освободи.

• Играта върви с висок приоритет — никога Realtime, който изпреварва входа и звука и влошава нещата.
• Икономията на енергия се изключва за играта, тъй че процесорът спира да пести от нейно име.
• Фоновите програми слизат под нормалния приоритет, паметта им става с нисък приоритет и неизползваното се освобождава.
• Планът за захранване минава на висока производителност за сесията, а старият план се запомня.
• Профилът на мултимедийния планировчик за игри получава по-високи приоритети, а изборът на видеокарта за играта се слага на висока производителност.

Защо спирането на процеси е лоша идея, а не хитрост

Много ускорители замразяват фоновите процеси. Функцията, която ползват, е недокументирана от ntdll и е същата, която стои в сърцето на техниката за замразяване на защитен софтуер. Неподписана програма, която я вика, си проси да бъде маркирана — и заслужено.

Освен това печалбата е малка. Измеримата разлика между „процесът е замразен“ и „процесът е с понижен приоритет и ниска памет“ е малка, а второто не може да заключи програма, която е държала ключалка в момента на замразяването. Rain Cleaner не замразява и не убива нищо. Само сваля.

Измерването, на истинска машина

Пуснат е истински игрови клиент срещу браузър с десетина раздела и четири натоварвача на процесора, и делът на играта от процесора е мерен преди и след.

Преди буста играта получаваше 16,6% от процесора — гладуваше. След това 25,1%: около половин път отгоре, плюс 206 MB върната памет. Нищо не е убито за това; тринайсет процеса на браузъра са свалени по приоритет и всичките са били живи след това.

Какво не може никой ускорител

Не може да добави ядра, памет или по-добра видеокарта и не може да направи един игрови двигател по-бърз, отколкото е. Ако играта опира до видеокартата — а повечето съвременни игри опират — пренареждането на приоритетите на процесора не променя почти нищо.

Не може и да оправи горещ лаптоп. Машина, която се дави, защото не може да изхвърли топлината, иска почистени отдушници и сменена паста, и никаква стойност в регистъра не замества това.

По-важното от самия буст: връщането назад

Всяка настройка, която ускорителят пипа, остава в машината и след като играта се затвори. План за захранване, забравен на висока производителност, изяжда батерията на лаптоп с дни, а забравен висок приоритет е фонова програма, която повече не получава реда си.

Затова сесията се записва на диска преди първата промяна, не след нея. Ако токът спре по средата на игра, следващото пускане намира записа и връща всичко. Затварянето на прозореца също го връща. Доказателството е скучно и точно това е смисълът: Balanced, после High performance, после пак Balanced, със стойностите в регистъра там, откъдето са тръгнали.